Христо Мутафчиев: Министър Минеков успя да разбие театъра така, както никой не го е правил
Автор: Ирен Делчева, . Следвайте " Гласове " в
Театърът стартира да се съвзема от COVID-19, който изпразни залите, само че различен проблем - министърът на културата проф. Велислав Минеков, подвигна на крайник създатели от цялата страна. Те упорстват за оставката му в отворено писмо до медиите и президента Румен Радев. Причината - постоянно уронване на престижа на културните институции, както и груба интервенция и вземането на страна във вътрешен спор в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Дали президентът ще се съобрази с настояването на гилдията, или за трети път ще назначи Минеков за длъжностен министър, следва да забележим.
- Господин Мутафчиев, какво наложи изпращането навън писмо до президента Радев и до медиите от Съюза на артистите в България?
- Това е писмо на създателите от Народния спектакъл, което ние подкрепихме. В него се упорства президентът Радев да отзове министър Минеков от поста му, поради нарушавания и поради това, че обиди сътрудниците от Народния спектакъл. Той се намеси там, в случай, че не е негова работа. Каза, че Народният спектакъл е някакво тресавище, че такива писма, каквито те изпращат, той хвърля в кошчето. Което значи, че проф. Минеков безусловно обезсмисля огромни имена на създатели от националната институция.
- Толкова ли зависи българският спектакъл от един министър?
- Всяка една сфера от нашия живот зависи от институциите. Ако Съюзът на артистите няма естествен обществен разговор с Министерство на културата за обособени промени в законите, ремонти, оферти за реформиране на методиката на бранша, те няма по какъв начин да се случат. Така че, доста зависи.
- А какво ви тормози в препоръчаните промени в Наредбата за състезания на шефове на държавни културни институти?
- Там казусът е доста огромен, тъй като проф. Минеков без да пита взема решение да промени наредбата по този начин, че да изолира и съвсем да изхвърли синдикатите и работодателските организации от състезанията. Според него на доста места те са в спор на ползи и предрешават избора. Браншовото съглашение заложи точно на тоя вид връзки и то на обществения разговор, в който синдикатите имат наложително наличие в състезанията. А от Министерство на културата желаят да участва единствено по един представител на синдикатите и по един на работодателите със консултативен глас, само че за сметка на това да има външни оценители и представители на министерството. Хайде, за последните съм склонен, би трябвало да вземат участие, тъй като те познават работата, всяка точка на бюрократичната и административната машина. Но външните оценители са просто създатели, които могат да оценят само репертоарната политика на един шеф, само че не и да следят за взаимоотношенията вътре в културния институт. И тук изрично сме срещу.
- Защо не се получава директен разговор с министър Минеков?
- Получава се до степен, в която той взима думата и стартира да изяснява по какъв начин му се оплакват всякакви хора, които не отиват при синдикатите, а напряко при него. Аз го попитах: „ Искате ли да си премерим недоволствата, да забележим при кого повече идват? “ Така и не ми отговори. И беше доста смешно, тъй като на въпрос за връзките му със синдикатите, той отговори - водим разговор. Никакъв разговор не водите.
- Този проблем с министъра отразява ли се на качеството на работата на театрите?
- Всеки трус се отразява на работата на хората, които са в съответната система. Когато един министър съобщи, че са били доста високи заплатите на актьорите в Народния спектакъл и ги опълчи на всички останали в цялата страна, те какво ще си кажат - ами чакай в този момент, ние работим за едни дребни пари, а тези в Народния спектакъл получават по 5-6 хиляди лв. заплата. Първо - тази информация е спекулативна, тъй като не всички сътрудници от Народния спектакъл получават такива заплати. Там има устав за разработване на заплатата и в случай че някой се интересува може да види какви са правилата и методите, по които тя се дефинира. Работата на министъра на културата не е да унищожава към този момент основани взаимоотношения, единствено тъй като на него не му харесва това и това. Между другото Минеков си извърши заканата от първия мандат. Ако си спомняте, той тогава сподели - аз за няколко месеца би трябвало да направя това, което не е направено за 10-15 години. Ами той съумя. Успя да разбие бранша по този начин, както никой не го е правил през последните 15 години.
- А задоволително пари ли се отпускат за театрите и изобщо за просвета?
- Никога на никого не е задоволително това, което се прави. Съвсем скоро ще възникне един огромен проблем. До декември 2022-а беше обезпечена спомагателната съставния елемент за заплатата за театралните изкуства поради ковида и след него. Тя към този момент отпада и това значи, че заплатите от януари ще би трябвало да се урегулират единствено от културните институти, които към момента не са цялостни на 100%. Така че би трябвало да се намерения за отпадане на някои рестрикции, които бяха въведени преди няколко години. Те пречат сега театрите да печелят, откъдето да се образува и бюджетът им. Това същото важи и за музикалните културни институти. Цялото това време, в което министър Минеков употребява да се заяжда еднолично с хората, можеше да бъде оползотворено да се мине през Комисията по просвета, която беше подготвена да го направи и през Народното събрание, с цел да се гласоподава отпадането на тези рестрикции. Ако това беше станало, тогава можеше да има някакъв естествен баланс. Разбира се, това към този момент няма да стане и посредством дотациите. Защото сега една такава дотация е 3,50 лева, а поради инфлацията, тя би трябвало да стане най-малко 5,50 или 6 лв. за културните институти, с цел да може сътрудниците да получават едни почтени заплати. Има една заповед, спусната от Министерство на културата, че се не разрешава културните институти да усилват заплатите и да вършат разноски, по-големи от тези, направени през януари м. година Тогава по какъв начин ще създадем минималната стартова заплата в нашия отрасъл колкото междинната заплата в страната, което е залегнало в плана за новото браншово съглашение? Така че работа ще има доста, уповавам се да не е със същия министър.
- А по какъв начин си обяснявате дейностите на министъра - с непрофесионализъм или просто с характера му?
- Никой не се е родил професионален министър. Административната работа е въпрос на образование, с цел да можеш да разпределяш вярно дилемите, те да бъдат изпълнени и ти да търсиш отговорност от хората, които не го вършат. При министър Минеков става въпрос за темперамент на човек, който държи на реваншизма, а не на чистите връзки. При него има реваншизъм точно към нашата колегия. Не мога да си го обясня, само че това си остава за негова сметка.
- А кой съгласно вас е подобаващ за министър на културата, вие имате ли любимец за тази служба?
- Аз имам визия какъв човек би трябвало да бъде, а не кой тъкмо. Трябва да се търси и личността. Не съм сигурен, че министърът на културата наложително би трябвало да бъде създател. Това би трябвало да е човек, който е работил в администрация, който познава добре законите и ги чете, преценява се с тях и има отзивчиви умения. А не човек, който взима страна в разногласия, според от това кой му е другар. Защото казусът с Народния спектакъл настъпи сега, в който проф. Минеков взе страна. Дотогава казусът си беше вътрешен. Той стана външен и политически, откакто министърът взе страна. Аз му предложих да събере всички, той ми отговори - никого няма да групирам, аз единствено ще отстранявам.
- А има ли потребност българският спектакъл от промяна и каква?
- Реформа в българския спектакъл беше направена преди няколко години. Не споделям, че тя е най-хубавата, тя не е панацея. Това беше просто един различен метод на финансиране, всичко останало лежи на плещите на създателите и на техническите екипи, които работят на театралните подиуми. Ако има нужда от това да се работи по промяна, би трябвало да се вземе методиката, по която сега работи българският спектакъл и на нейната база да се прибавят обособени съставни елементи, други да се актуализират, тъй че да бъдат съобразени с днешното време, тъй като тя е правена тогава, когато и страната, и светът бяха напълно разнообразни. Така че сигурно има потребност от актуализация на това, което е направено тогава. Това би трябвало да бъде направено от хора, които познават работата - експерти, практици, които са работили в тази и предходната система.
- Вие съжалихте ли в миналото, че станахте ръководител на Съюза на артистите?
- Никога не съм съжалявал. Ако следваме спортната терминология, мен са ме избрали да заставам на мрежата и когато ми издигнат топка, да я забия в полето на съперника. Явно това го умея, откакто толкоз време сътрудниците държат на наличието ми в Съюза на артистите и това, с което се занимавам. Аз съм борбена натура и огнен човек. Много държа, когато повеждам разговор, той да е същински и да стигнем до някаква цел дружно с индивида, с който приказвам. И ще извърша дилемите си само за хората, които са ме избрали. Това е истината.
- Не ви ли пречи административната служба на творчеството?
- Научил съм се да диференцирам двете неща. Аз съм добре провеждам човек и съм си направил нещата по този начин, че да имам опция и за творчество, и за административна активност.
- Как си обяснявате това, че през последните 30 години в България има доста малко качествено кино?
- Първо не считам, че е малко качествено, по-скоро е малко киното в България, с цел да бъде качествено. Ако по времето на Тодор Живков са се снимали по 25 игрални, 25 документални, 20 дебютни, 20 анимационни, 20 късометражни филми на година, то измежду тях ще има 5 качествени, които ще сграбчен феновете. Но когато бюджетът за филми в страната ти стига единствено за 5 кино лентата годишно и създателите са към 500 индивида, които се бият еднолично за тях, по какъв начин ще излязат 8 качествени кино лентата? Ако можете да извършите тази сметка, значи всичко е наред.
- Значи още веднъж опираме до пари, а не до качествени създатели?
- Дори основаването на качествени създатели се прави с пари. Това е въпрос на живеене, на образование, на учене от най-хубавите международни образци. На това, нашите създатели да имат опция да участват на фестивали, където се съревновават най-хубавите. Но дано не приказваме за парите като за единственото нещо, което е належащо за снимането на кино. Иска се и предпочитание, и гений, добър екип, добър сюжет и т. н. Това е цялост от доста съставни елементи, които вършат положителни българското кино и спектакъл. Но без пари, тези съставни елементи няма по какъв начин да бъдат събрани. Това е моята теза, може да има и друга.
- С какво се разграничават младите актьори в този момент, от тези от вашето потомство тогава?
- Съвременните млади по принцип са доста по-различни от нас. Най-малкото, тъй като информацията идва при тях незабавно, отива си незабавно и в случай че имат задоволително ум да им влезе в главата, тя стои там цялостен живот. Именно поради това, те са малко по-разпилени и мъчно се концентрират. Но пък имат забавни хрумвания. Все още битува мнението у младежа, че би трябвало да стане прочут незабавно, което не ми харесва. Ние доста бързо осъзнахме, че това няма по какъв начин да стане, влизайки в една натрупа, в която виждаш огромни създатели, които желаят да ти дадат. Ти обаче, в случай че не искаш да вземеш, по какъв начин това да стане. Същото важи и за днешните. Ние желаеме да им дадем, само че в случай че не желаят да вземат, ще го разпилеят. Няма да не помни, когато бях млад и в Народния спектакъл работех с огромните български артисти Велко Кънев, Жоро Мамалев. Тогава публицистите ги назоваха динозаври, които не били предавали опита си на младото потомство. Оказа се обаче, че не е по този начин. Ние имахме предпочитание да се научим, работехме един до друг с тях, те бяха наши другари и ни демонстрираха правилния път по внимателен метод, а не с размахване на пръст. И ние успяхме да вземем това, което ни е належащо. Така че нищо чудно и в този момент някой да споделя за нас - тия динозаври не си дават хляба. Това обаче не е правилно. Лошото е, че младите имат все по-малко почитание към престижите, което ще ги унищожи, в случай че не се трансформират отрано.
- Оптимист ли сте за бъдещето на театъра?
- Оптимист съм и за бъдещето на страната, и за бъдещето на театъра, поради младежите. Те ми вдъхват оптимизъм. Разочарован съм леко единствено, че едни хора, които пристигнаха да ни ръководят, лепнаха леке върху цялото младо потомство в България. И в този момент тези младежи, които идват след тях, ще би трябвало да изчистят това петното на техните връстници. Те ще съумеят да го създадат, нищо че сега са комплицирани. Ще си дадат сметка за грешките на другите и ще го създадат.
-------
Христо Мутафчиев е сценичен и кино артист, ръководител на Съюза на артистите в България. Роден е на на 4 април 1969 година в Карлово. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов ” в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев. От 1995 година е част от трупата на Малък градски спектакъл “Зад канала ”. Носител е на редица награди, сред които на САБ за артист, изиграл най-вече основни функции през сезон 2000/2001 година и “Аскеер ” за водеща мъжка роля на Райчо в “Плач на Ангел ”.
24 Яну 2023103624 Яну 2023143424 Яну 2023239522 Яну 2023468921 Яну 2023349420 Яну 20236655КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023235411 Яну 2023158823 Яну 2023163128 Дек 20221091
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Театърът стартира да се съвзема от COVID-19, който изпразни залите, само че различен проблем - министърът на културата проф. Велислав Минеков, подвигна на крайник създатели от цялата страна. Те упорстват за оставката му в отворено писмо до медиите и президента Румен Радев. Причината - постоянно уронване на престижа на културните институции, както и груба интервенция и вземането на страна във вътрешен спор в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Дали президентът ще се съобрази с настояването на гилдията, или за трети път ще назначи Минеков за длъжностен министър, следва да забележим.
- Господин Мутафчиев, какво наложи изпращането навън писмо до президента Радев и до медиите от Съюза на артистите в България?
- Това е писмо на създателите от Народния спектакъл, което ние подкрепихме. В него се упорства президентът Радев да отзове министър Минеков от поста му, поради нарушавания и поради това, че обиди сътрудниците от Народния спектакъл. Той се намеси там, в случай, че не е негова работа. Каза, че Народният спектакъл е някакво тресавище, че такива писма, каквито те изпращат, той хвърля в кошчето. Което значи, че проф. Минеков безусловно обезсмисля огромни имена на създатели от националната институция.
- Толкова ли зависи българският спектакъл от един министър?
- Всяка една сфера от нашия живот зависи от институциите. Ако Съюзът на артистите няма естествен обществен разговор с Министерство на културата за обособени промени в законите, ремонти, оферти за реформиране на методиката на бранша, те няма по какъв начин да се случат. Така че, доста зависи.
- А какво ви тормози в препоръчаните промени в Наредбата за състезания на шефове на държавни културни институти?
- Там казусът е доста огромен, тъй като проф. Минеков без да пита взема решение да промени наредбата по този начин, че да изолира и съвсем да изхвърли синдикатите и работодателските организации от състезанията. Според него на доста места те са в спор на ползи и предрешават избора. Браншовото съглашение заложи точно на тоя вид връзки и то на обществения разговор, в който синдикатите имат наложително наличие в състезанията. А от Министерство на културата желаят да участва единствено по един представител на синдикатите и по един на работодателите със консултативен глас, само че за сметка на това да има външни оценители и представители на министерството. Хайде, за последните съм склонен, би трябвало да вземат участие, тъй като те познават работата, всяка точка на бюрократичната и административната машина. Но външните оценители са просто създатели, които могат да оценят само репертоарната политика на един шеф, само че не и да следят за взаимоотношенията вътре в културния институт. И тук изрично сме срещу.
- Защо не се получава директен разговор с министър Минеков?
- Получава се до степен, в която той взима думата и стартира да изяснява по какъв начин му се оплакват всякакви хора, които не отиват при синдикатите, а напряко при него. Аз го попитах: „ Искате ли да си премерим недоволствата, да забележим при кого повече идват? “ Така и не ми отговори. И беше доста смешно, тъй като на въпрос за връзките му със синдикатите, той отговори - водим разговор. Никакъв разговор не водите.
- Този проблем с министъра отразява ли се на качеството на работата на театрите?
- Всеки трус се отразява на работата на хората, които са в съответната система. Когато един министър съобщи, че са били доста високи заплатите на актьорите в Народния спектакъл и ги опълчи на всички останали в цялата страна, те какво ще си кажат - ами чакай в този момент, ние работим за едни дребни пари, а тези в Народния спектакъл получават по 5-6 хиляди лв. заплата. Първо - тази информация е спекулативна, тъй като не всички сътрудници от Народния спектакъл получават такива заплати. Там има устав за разработване на заплатата и в случай че някой се интересува може да види какви са правилата и методите, по които тя се дефинира. Работата на министъра на културата не е да унищожава към този момент основани взаимоотношения, единствено тъй като на него не му харесва това и това. Между другото Минеков си извърши заканата от първия мандат. Ако си спомняте, той тогава сподели - аз за няколко месеца би трябвало да направя това, което не е направено за 10-15 години. Ами той съумя. Успя да разбие бранша по този начин, както никой не го е правил през последните 15 години.
- А задоволително пари ли се отпускат за театрите и изобщо за просвета?
- Никога на никого не е задоволително това, което се прави. Съвсем скоро ще възникне един огромен проблем. До декември 2022-а беше обезпечена спомагателната съставния елемент за заплатата за театралните изкуства поради ковида и след него. Тя към този момент отпада и това значи, че заплатите от януари ще би трябвало да се урегулират единствено от културните институти, които към момента не са цялостни на 100%. Така че би трябвало да се намерения за отпадане на някои рестрикции, които бяха въведени преди няколко години. Те пречат сега театрите да печелят, откъдето да се образува и бюджетът им. Това същото важи и за музикалните културни институти. Цялото това време, в което министър Минеков употребява да се заяжда еднолично с хората, можеше да бъде оползотворено да се мине през Комисията по просвета, която беше подготвена да го направи и през Народното събрание, с цел да се гласоподава отпадането на тези рестрикции. Ако това беше станало, тогава можеше да има някакъв естествен баланс. Разбира се, това към този момент няма да стане и посредством дотациите. Защото сега една такава дотация е 3,50 лева, а поради инфлацията, тя би трябвало да стане най-малко 5,50 или 6 лв. за културните институти, с цел да може сътрудниците да получават едни почтени заплати. Има една заповед, спусната от Министерство на културата, че се не разрешава културните институти да усилват заплатите и да вършат разноски, по-големи от тези, направени през януари м. година Тогава по какъв начин ще създадем минималната стартова заплата в нашия отрасъл колкото междинната заплата в страната, което е залегнало в плана за новото браншово съглашение? Така че работа ще има доста, уповавам се да не е със същия министър.
- А по какъв начин си обяснявате дейностите на министъра - с непрофесионализъм или просто с характера му?
- Никой не се е родил професионален министър. Административната работа е въпрос на образование, с цел да можеш да разпределяш вярно дилемите, те да бъдат изпълнени и ти да търсиш отговорност от хората, които не го вършат. При министър Минеков става въпрос за темперамент на човек, който държи на реваншизма, а не на чистите връзки. При него има реваншизъм точно към нашата колегия. Не мога да си го обясня, само че това си остава за негова сметка.
- А кой съгласно вас е подобаващ за министър на културата, вие имате ли любимец за тази служба?
- Аз имам визия какъв човек би трябвало да бъде, а не кой тъкмо. Трябва да се търси и личността. Не съм сигурен, че министърът на културата наложително би трябвало да бъде създател. Това би трябвало да е човек, който е работил в администрация, който познава добре законите и ги чете, преценява се с тях и има отзивчиви умения. А не човек, който взима страна в разногласия, според от това кой му е другар. Защото казусът с Народния спектакъл настъпи сега, в който проф. Минеков взе страна. Дотогава казусът си беше вътрешен. Той стана външен и политически, откакто министърът взе страна. Аз му предложих да събере всички, той ми отговори - никого няма да групирам, аз единствено ще отстранявам.
- А има ли потребност българският спектакъл от промяна и каква?
- Реформа в българския спектакъл беше направена преди няколко години. Не споделям, че тя е най-хубавата, тя не е панацея. Това беше просто един различен метод на финансиране, всичко останало лежи на плещите на създателите и на техническите екипи, които работят на театралните подиуми. Ако има нужда от това да се работи по промяна, би трябвало да се вземе методиката, по която сега работи българският спектакъл и на нейната база да се прибавят обособени съставни елементи, други да се актуализират, тъй че да бъдат съобразени с днешното време, тъй като тя е правена тогава, когато и страната, и светът бяха напълно разнообразни. Така че сигурно има потребност от актуализация на това, което е направено тогава. Това би трябвало да бъде направено от хора, които познават работата - експерти, практици, които са работили в тази и предходната система.
- Вие съжалихте ли в миналото, че станахте ръководител на Съюза на артистите?
- Никога не съм съжалявал. Ако следваме спортната терминология, мен са ме избрали да заставам на мрежата и когато ми издигнат топка, да я забия в полето на съперника. Явно това го умея, откакто толкоз време сътрудниците държат на наличието ми в Съюза на артистите и това, с което се занимавам. Аз съм борбена натура и огнен човек. Много държа, когато повеждам разговор, той да е същински и да стигнем до някаква цел дружно с индивида, с който приказвам. И ще извърша дилемите си само за хората, които са ме избрали. Това е истината.
- Не ви ли пречи административната служба на творчеството?
- Научил съм се да диференцирам двете неща. Аз съм добре провеждам човек и съм си направил нещата по този начин, че да имам опция и за творчество, и за административна активност.
- Как си обяснявате това, че през последните 30 години в България има доста малко качествено кино?
- Първо не считам, че е малко качествено, по-скоро е малко киното в България, с цел да бъде качествено. Ако по времето на Тодор Живков са се снимали по 25 игрални, 25 документални, 20 дебютни, 20 анимационни, 20 късометражни филми на година, то измежду тях ще има 5 качествени, които ще сграбчен феновете. Но когато бюджетът за филми в страната ти стига единствено за 5 кино лентата годишно и създателите са към 500 индивида, които се бият еднолично за тях, по какъв начин ще излязат 8 качествени кино лентата? Ако можете да извършите тази сметка, значи всичко е наред.
- Значи още веднъж опираме до пари, а не до качествени създатели?
- Дори основаването на качествени създатели се прави с пари. Това е въпрос на живеене, на образование, на учене от най-хубавите международни образци. На това, нашите създатели да имат опция да участват на фестивали, където се съревновават най-хубавите. Но дано не приказваме за парите като за единственото нещо, което е належащо за снимането на кино. Иска се и предпочитание, и гений, добър екип, добър сюжет и т. н. Това е цялост от доста съставни елементи, които вършат положителни българското кино и спектакъл. Но без пари, тези съставни елементи няма по какъв начин да бъдат събрани. Това е моята теза, може да има и друга.
- С какво се разграничават младите актьори в този момент, от тези от вашето потомство тогава?
- Съвременните млади по принцип са доста по-различни от нас. Най-малкото, тъй като информацията идва при тях незабавно, отива си незабавно и в случай че имат задоволително ум да им влезе в главата, тя стои там цялостен живот. Именно поради това, те са малко по-разпилени и мъчно се концентрират. Но пък имат забавни хрумвания. Все още битува мнението у младежа, че би трябвало да стане прочут незабавно, което не ми харесва. Ние доста бързо осъзнахме, че това няма по какъв начин да стане, влизайки в една натрупа, в която виждаш огромни създатели, които желаят да ти дадат. Ти обаче, в случай че не искаш да вземеш, по какъв начин това да стане. Същото важи и за днешните. Ние желаеме да им дадем, само че в случай че не желаят да вземат, ще го разпилеят. Няма да не помни, когато бях млад и в Народния спектакъл работех с огромните български артисти Велко Кънев, Жоро Мамалев. Тогава публицистите ги назоваха динозаври, които не били предавали опита си на младото потомство. Оказа се обаче, че не е по този начин. Ние имахме предпочитание да се научим, работехме един до друг с тях, те бяха наши другари и ни демонстрираха правилния път по внимателен метод, а не с размахване на пръст. И ние успяхме да вземем това, което ни е належащо. Така че нищо чудно и в този момент някой да споделя за нас - тия динозаври не си дават хляба. Това обаче не е правилно. Лошото е, че младите имат все по-малко почитание към престижите, което ще ги унищожи, в случай че не се трансформират отрано.
- Оптимист ли сте за бъдещето на театъра?
- Оптимист съм и за бъдещето на страната, и за бъдещето на театъра, поради младежите. Те ми вдъхват оптимизъм. Разочарован съм леко единствено, че едни хора, които пристигнаха да ни ръководят, лепнаха леке върху цялото младо потомство в България. И в този момент тези младежи, които идват след тях, ще би трябвало да изчистят това петното на техните връстници. Те ще съумеят да го създадат, нищо че сега са комплицирани. Ще си дадат сметка за грешките на другите и ще го създадат.
-------
Христо Мутафчиев е сценичен и кино артист, ръководител на Съюза на артистите в България. Роден е на на 4 април 1969 година в Карлово. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов ” в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев. От 1995 година е част от трупата на Малък градски спектакъл “Зад канала ”. Носител е на редица награди, сред които на САБ за артист, изиграл най-вече основни функции през сезон 2000/2001 година и “Аскеер ” за водеща мъжка роля на Райчо в “Плач на Ангел ”.
24 Яну 2023103624 Яну 2023143424 Яну 2023239522 Яну 2023468921 Яну 2023349420 Яну 20236655КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023235411 Яну 2023158823 Яну 2023163128 Дек 20221091
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ